РАЗПЪРГАВЯ̀ВАМ СЕ, -аш се, несв.; разпъргавя̀ се, -ѝш се, мин. св. -ѝх се, св., непрех. Разг. Започвам да работя, да върша нещо пъргаво, бързо, чевръсто. Като видя как Кирил пъргаво забива вилата в торището и мята тора в талигата, весело му стана: — Много си се разпъргавил. Откъде те е съвзело толкова рано да товариш? Т. Харманджиев, КВ, 313. Нямаше свободно място, ала бай Динко се разпъргави като гостоприемен домакин и посгъсти постелките. Х. Русев, ПЗ, 11. Библиотекарят се разпъргави да подрежда столовете, а другите изтрополиха да събират слушатели. Ст, 1965, бр. 1006, 2. — Чакай де! .. Много рано си се разпъргавила. Друг път се излежаваше до обед. Откога стана толкова чевръста? А. Михайлов, ДП, 97.